дружелюбен
[druʒɛˈʎubɛn]
- Ударение
- дружелю̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дру-же-лю-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дружелюбни
Как се пише дружелюбен
Грешни изписвания: дружолюбен, дружелубен, дрожелюбен
Съединителната гласна е -е- след ж. Втората част на думата съдържа -ю- (от любов/любя), а не 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:друг + любя
Съставна дума от славянски произход. Първата част е свързана с 'друг' (приятел, другар), а втората с глагола 'любя' (обичам), по подобие на старобългарски модели.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дружелюбен тон
- дружелюбен поглед
- дружелюбно отношение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
