дръглив
[drɐˈɡlif]
дръглив значение:
Какво е дръглив? За животно (най-често кон, магаре) — който е много слаб, мършав, с изпъкнали ребра; болнав и немощен.
1. (животновъдство/разговорно) За животно (най-често кон, магаре) — който е много слаб, мършав, с изпъкнали ребра; болнав и немощен.
2. (преносно/обидно) За човек — който е твърде слаб, грозноват или невзрачен.
- Ударение
- дръглѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дръг-лив
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дръгливи
Примери за използване на дръглив
(животновъдство/разговорно)
- Едва вървеше след каруцата дръгливият кон.
- Купиха едно дръгливо магаре за работа на нивата.
(преносно/обидно)
- Какво го гледаш тоя дръглив младеж, той няма сила да повдигне чувала.
Синоними на дръглив
Как се пише дръглив
Грешни изписвания: драглив, дръглйв
Коренната гласна е ъ. Може да се провери с думи като дръг (диалектно).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неясен/диалектен
Вероятно свързано с диалектното 'дръг' (прът, тояга) или глагола 'дъргам' (влача се). Използва се за описание на нещо слабо като прът.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дръглив кон
- дръгливо куче
- дръглива кранта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
