Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дръгливец

[drɐˈglivɛt͡s]

дръгливец значение:

Какво е дръгливец? Изключително слаб, мършав човек или животно.

1. (разговорно) Изключително слаб, мършав човек или животно.
Ударение
дръглѝвец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дръг-ли-вец
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
дръгливци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дръгливец

(разговорно)
  • Този кон е станал голям дръгливец, трябва да го храните по-добре.
  • Всички му се подиграваха, че е дръгливец, но той беше жилав и издръжлив.

Синоними на дръгливец

Антоними на дръгливец

Как се пише дръгливец

Грешни изписвания: драгливец, дръглевец, дръглйвец

Пише се с ъ в корена (проверка с дръгъл) и наставка -ивец, характерна за съществителни, образувани от прилагателни на -ив.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дръгъл
Произлиза от диалектната или разговорна дума 'дръгъл' (слаб, мършав кон, кранта) или прилагателното 'дръглив', с наставка '-ец' за одушевени лица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жалък дръгливец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.