Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дръжчица

[ˈdrɤʒt͡ʃit͡sɐ]

дръжчица значение:

Какво е дръжчица? Тънката част, с която плод, лист или цвят е прикрепен към стъблото или клона.

1. (ботаника) Тънката част, с която плод, лист или цвят е прикрепен към стъблото или клона.
2. (бит) Малка дръжка на предмет (чаша, инструмент и др.).
Ударение
дръ'жчица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дръж-чи-ца
Род
женски
Мн. число
дръжчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дръжчица

(ботаника)
  • Ябълката се откъсна заедно с дръжчицата.
(бит)
  • Порцелановата чашка имаше изящна позлатена дръжчица.

Синоними на дръжчица

Как се пише дръжчица

Грешни изписвания: дръшчица, дражчица, дръжчйца
Пише се с ж (проверка: дръжка, държа). Умалителната наставка е -чица.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дръжати
Умалителна форма на 'дръжка'. Коренът е свързан с глагола 'държа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тънка дръжчица
  • зелена дръжчица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.