дупка
[ˈdupka]
дупка значение:
Какво е дупка? Празно място, отвор в нещо твърдо; вдлъбнатина в повърхност.
1. (пряко) Празно място, отвор в нещо твърдо; вдлъбнатина в повърхност.
2. (финанси) Липса на средства, дефицит в бюджета.
3. (разговорно) Забутано, тясно или неугледно помещение/заведение.
- Ударение
- ду̀пка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дуп-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- дупки
Примери за използване на дупка
(пряко)
- Гумата се спука, защото минах през голяма дупка на асфалта.
(финанси)
- Новият заем трябва да запълни дупката в бюджета.
(разговорно)
- Няма да стъпя повече в тази мизерна дупка.
Антоними на дупка
Как се пише дупка
Грешни изписвания: дубка, допка
Пише се с 'п' – дупка. Проверката се прави с формата за мн.ч. – дупки, където 'п' се чува ясно.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dupa
Стара славянска дума, сродна с литовското 'dubus' (дълбок) и готското 'diups' (дълбок). Първоначалното значение е 'хралупа', 'вдлъбнатина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бюджетна дупка
- черна дупка
- въздушна дупка
Фразеологизми:
- дупка в морето
- девета дупка на кавала
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
