духам
[ˈduxɐm]
духам значение:
Какво е духам? За вятър – движа се, вея.
1. (метеорология) За вятър – движа се, вея.
2. (физиология) Изкарвам силна въздушна струя от устата си.
3. (техника) Обработвам стъкло чрез вдухване на въздух.
- Ударение
- ду̀хам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ду-хам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- духна
Форми на думата духам 40
- духа
- духат
- духаш
- духаме
- духате
- духаше
- духай
- духайки
- духайте
- духал
- духала
- духали
- духало
- духалия
- духалата
- духалите
- духалият
- духалото
- духан
- духана
- духани
- духано
- духания
- духаната
- духаните
- духаният
- духаното
- духах
- духаха
- духахме
- духахте
- духащ
- духаща
- духащи
- духащо
- духащия
- духащата
- духащите
- духащият
- духащото
Примери за използване на духам
(метеорология)
- Вън духа силен вятър.
(физиология)
- Духам супата, защото е гореща.
- Детето духа свещичките на тортата.
(техника)
- Майсторът духа стъклото, за да оформи ваза.
Синоними на духам
Как се пише духам
Грешни изписвания: дохам, духъм
Няма специфични особености, пише се както се чува.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъхати
Сродна със старобългарското 'дъхати' и праславянското *duxati. Звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духа вятър
- духам стъкло
Фразеологизми:
- духай супата
- духна под опашката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.