Dumite-BG – онлайн речник за българския език

духач

[duˈxatʃ]

духач значение:

Какво е духач? Квалифициран работник в стъкларската промишленост, който оформя изделия от разтопено стъкло чрез вдухване на въздух през тръба.

1. (Производство) Квалифициран работник в стъкларската промишленост, който оформя изделия от разтопено стъкло чрез вдухване на въздух през тръба.
2. (Разговорно) Музикант, който свири на духов инструмент в оркестър.
Ударение
духа̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ду-хач
Род
мъжки
Мн. число
духачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на духач

(Производство)
  • Опитният духач майсторски оформи вазата от нагорещената стъклена маса.
  • Професията на стъкларския духач изисква силни бели дробове и прецизност.
(Разговорно)
  • Духачите от джаз бенда направиха страхотно соло.
  • В оркестъра има недостиг на добри духачи.

Синоними на духач

Как се пише духач

Грешни изписвания: дохач, духъч

Думата се пише с у в първата сричка (от корена дух). Окончанието за деятел е -ач (винаги под ударение в този тип думи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:духам
Произлиза от българския глагол 'духам' + суфикс за деец '-ач'. Коренът е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стъклар духач
  • групата на духачите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.