души
[duˈʃi]
души значение:
Какво е души? Убивам или мъча чрез стискане на гърлото; спирам дишането.
1. (глагол (3 л. ед.ч./мн.ч.)) Убивам или мъча чрез стискане на гърлото; спирам дишането.
2. (глагол (животни)) Мириша, подушвам, търся по миризмата (често за кучета).
3. (съществително (бройна форма)) Специфична бройна форма за множествено число на 'човек' или 'душа', използвана след числителни имена.
- Ударение
- душѝ
- Част на речта
- глагол, съществително име
- Сричкоделение
- ду-ши
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- души се
- Видова двойка
- удуша
Примери за използване на души
(глагол (3 л. ед.ч./мн.ч.))
- Той души жертвата си с голи ръце.
- Димът ни души и не можем да дишаме.
(глагол (животни))
- Кучето души следата на дивеча.
- Той души въздуха подозрително.
(съществително (бройна форма))
- В стаята имаше петима души.
- Няколко души чакаха на опашката.
Как се пише души
Грешни изписвания: доши, душй
Като бройна форма за лица се пише души, а не душа (ед.ч.) или хора (след числително, макар че в разговорния език 'хора' навлиза). Като глагол се пише с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доуша (душа) / доушити (душа - глагол)
Думата е омонимна форма. 1. Като съществително: Мн.ч. на 'душа' (дихание, дух). 2. Като глагол: от корена за дихание, развил значение за спиране на диханието или мирисане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- няколко души
- души следата
- души го в прегръдките си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
