Dumite-BG – онлайн речник за българския език

държач

[dərˈʒat͡ʃ]

държач значение:

Какво е държач? Приспособление, детайл или механизъм, който служи за закрепване, поддържане или фиксиране на друг елемент в определено положение.

1. (техника) Приспособление, детайл или механизъм, който служи за закрепване, поддържане или фиксиране на друг елемент в определено положение.
Ударение
държа'ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дър-жач
Род
мъжки
Мн. число
държачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на държач

(техника)
  • Трябва да сменим държача на предпазителя в електрическото табло.
  • Монтираха стойка с държач за телефон на велосипеда.

Синоними на държач

Как се пише държач

Грешни изписвания: даржач, държатч, държъч

Думата се пише с ъ в първата сричка (проверка: държа). Завършва на наставката -ач.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:държа
Образувана от корена на глагола 'държа' + наставка за деятел/инструмент '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държач за чаши
  • държач за електроди
  • магнитен държач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.