Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дъхане

[ˈdɤxɐnɛ]

дъхане значение:

Какво е дъхане? Изпускане на топъл въздух от устата (дъх), обикновено с цел затопляне на нещо или проверка на мириса.

1. (пряко) Изпускане на топъл въздух от устата (дъх), обикновено с цел затопляне на нещо или проверка на мириса.
2. (преносно) Издаване на миризма, лъхане.
Ударение
дъ̀хане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дъ-ха-не
Род
среден
Мн. число
дъхания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дъхане

(пряко)
  • Дъхането в измръзналите шепи му помогна да се стопли малко.
  • Лекарят поиска силно дъхане, за да преслуша гърдите.
(преносно)
  • От кухнята се носеше дъхане на прясно изпечен хляб.

Антоними на дъхане

Как се пише дъхане

Грешни изписвания: духане, дахане, дъхъне
Да се различава от 'духане' (силно издишване/вятър). 'Дъхане' е свързано с 'дъх' (топъл въздух).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъхъ
От съществителното 'дъх' и глагола 'дъхам'. Сродно с индоевропейски корени за духане, дим, душа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дъхане на стъкло
  • дъхане в шепи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.