дякон
[ˈdʲakɔn]
дякон значение:
Какво е дякон? Духовно лице от най-ниската (първата) степен на свещеническата йерархия в Православната и Католическата църква, което помага на свещеника при богослужение.
1. (религия) Духовно лице от най-ниската (първата) степен на свещеническата йерархия в Православната и Католическата църква, което помага на свещеника при богослужение.
- Ударение
- дя̀кон
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дя-кон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дякони
Примери за използване на дякон
(религия)
- Младият дякон чете Евангелието по време на литургията.
- Той беше ръкоположен за дякон миналата неделя.
Синоними на дякон
Как се пише дякон
Грешни изписвания: диякон, дякън, дякун
Думата се пише с я в корена и завършва на -он. Променливото 'я' преминава в 'е' при членуване в мн.ч. (дякони, но в старинни форми може да се срещне 'декани' - рядко).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:διάκονος (diakonos)
Заета от гръцки език, където означава 'служител', 'помощник'. В християнската терминология се утвърждава като название на най-ниската степен в йерархията на духовенството.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръкополагам за дякон
- дяконски одежди
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
