Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дяна

[ˈdʲanɐ]

дяна значение:

Какво е дяна? Слагам, поставям нещо някъде (често с нюанс на небрежност или скритост).

1. (разговорно) Слагам, поставям нещо някъде (често с нюанс на небрежност или скритост).
2. (разговорно) Във възвратна форма (дяна се): Отивам някъде, изгубвам се, напъхвам се (често във въпросителни изречения за местоположение).
Ударение
дя̀на
Част на речта
глагол
Сричкоделение
дя-на
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
дяна се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дяна

(разговорно)
  • Къде го дяна този ключ, не мога да го намеря!
  • Ще го дяна някъде отзад, да не се вижда.
(разговорно)
  • Къде се дяна това момче цял следобед?
  • Парите се дянаха някъде и ги няма.

Как се пише дяна

Грешни изписвания: дена
Пише се с променливо я. В тази форма ударението пада върху корена и след него има твърда сричка, затова се пише дяна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*děti
От праславянския корен *děti* (слагам, поставям). Сродна със старобългарското *дѣти*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • къде се дяна
Фразеологизми:
  • дявам се / дяна се в миша дупка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.