евикция
[eˈvikt͡sijɐ]
евикция значение:
Какво е евикция? Съдебно отстраняване на купувача от закупена вещ, когато се установи, че тя принадлежи на трето лице или е обременена с тежести, които не са били известни при сделката.
1. (право) Съдебно отстраняване на купувача от закупена вещ, когато се установи, че тя принадлежи на трето лице или е обременена с тежести, които не са били известни при сделката.
- Ударение
- евѝкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-вик-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- евикции
Примери за използване на евикция
(право)
- Купувачът предяви иск заради евикция от имота.
- Продавачът носи отговорност при евикция.
Синоними на евикция
Как се пише евикция
Грешни изписвания: евикциа, евйкция, евикцйя
Завършва на -ция, стандартно окончание за съществителни от латински произход (-tio).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:evictio
От латинското *evincere* (побеждавам напълно, отвоювам съдебно). В римското право – отнемане на вещ от купувача по съдебен ред в полза на трето лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна евикция
- частична евикция
- отговорност за евикция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
