едикт
[ɛˈdikt]
едикт значение:
Какво е едикт? Върховна заповед, указ или разпоредба, издавана от монарх или друга висша власт, която има силата на закон.
1. (история, право) Върховна заповед, указ или разпоредба, издавана от монарх или друга висша власт, която има силата на закон.
- Ударение
- едѝкт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-дикт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- едикти
Примери за използване на едикт
(история, право)
- Миланският едикт от 313 г. дава свобода на вероизповеданието на християните.
- Кралят издаде едикт за повишаване на данъците.
Синоними на едикт
Как се пише едикт
Грешни изписвания: едик, идикт, едйкт
Думата завършва на съчетанието -кт. Проверява се чрез формата за множествено число: едикти.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:edictum
От латинското 'edicere' (обявявам, провъзгласявам). В Римската империя – официално изявление на магистрат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- императорски едикт
- издавам едикт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
