Dumite-BG – онлайн речник за българския език

единосъщен

[ɛdinoˈsɤʃtɛn]

единосъщен значение:

Какво е единосъщен? Който има една и съща същност или природа с друг (основен термин в християнската догматика за лицата на Светата Троица).

1. (теология) Който има една и съща същност или природа с друг (основен термин в християнската догматика за лицата на Светата Троица).
2. (преносно) Който е неразделна част от нещо, напълно идентичен по характер.
Ударение
единосъ̀щен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-ди-но-съ-щен
Род
мъжки
Мн. число
единосъщни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единосъщен

(теология)
  • В Символа на вярата Синът се изповядва като единосъщен с Отца.
  • Спорът за това дали Христос е единосъщен или подобосъщен разтърсва Църквата през IV век.
(преносно)
  • Творчеството му е единосъщно с народната традиция.

Синоними на единосъщен

Антоними на единосъщен

Как се пише единосъщен

Грешни изписвания: едино същен, едйносъщен, единусъщен, единосащен
Сложно прилагателно име, пише се слято. Свързващата гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:homoousios
Църковнославянска калка на гръцкия богословски термин ὁμοούσιος. Съставен от 'един' (еднакъв) и 'същ' (същност, естество).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.