едногласен
[ɛdnoˈɡlasɛn]
едногласен значение:
Какво е едногласен? Който се изпълнява от един глас или се състои от една мелодична линия (монофоничен).
1. (музика) Който се изпълнява от един глас или се състои от една мелодична линия (монофоничен).
2. (преносно) Който изразява пълно съгласие между всички участници; единодушен.
- Ударение
- едногла̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ед-но-гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- едногласни
Примери за използване на едногласен
(музика)
- Старите народни песни често имат едногласен строеж.
(преносно)
- Комисията взе едногласен решение за приемане на бюджета.
Синоними на едногласен
Антоними на едногласен
Как се пише едногласен
Грешни изписвания: едно гласен, еднугласен, едноглъсен
Сложните прилагателни имена, чиито основи са в подчинителна връзка (един глас -> едногласен), се пишат слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинъ + гласъ
Наследена словообразувателна структура, съчетаваща корена за 'един' и 'глас'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едногласен хор
- едногласен избор
- едногласен протест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
