езикознание
[ɛzikozˈnaniɛ]
езикознание значение:
Какво е езикознание? Наука, която изучава естествените човешки езици, техния произход, структура, развитие и функции.
1. (наука) Наука, която изучава естествените човешки езици, техния произход, структура, развитие и функции.
- Ударение
- езикозна̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зи-ко-зна-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на езикознание
(наука)
- Сравнителното езикознание изследва родството между различните езикови семейства.
- В лекциите по общо езикознание се разглеждат основните категории на речта.
Синоними на езикознание
Как се пише езикознание
Грешни изписвания: езико знание, езйкознание, езикузнание, езикознъние, езикознанйе
Пише се слято с о като съединителна гласна между двата корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:език + знание
Домашнообразувана сложна дума от корените 'език' и 'знание', вероятно калка (превод) на немското Sprachwissenschaft или руското языкознание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- общо езикознание
- съпоставително езикознание
- българско езикознание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
