Dumite-BG – онлайн речник за българския език

езичен

[ɛˈzit͡ʃɛn]

езичен значение:

Какво е езичен? Който се отнася до анатомичния орган език.

1. (анатомия) Който се отнася до анатомичния орган език.
2. (фонетика) Звук, който се образува с активното участие на езика.
Ударение
езѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-зи-чен
Род
мъжки
Мн. число
езични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езичен

(анатомия)
  • Езичният нерв инервира предната част на езика.
(фонетика)
  • Звукът 'л' е езичен съгласен.

Синоними на езичен

Антоними на езичен

Как се пише езичен

Грешни изписвания: езйчен
Пише се с и в корена: езичен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзыкъ
Произлиза от съществителното 'език' (орган).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езичен съгласен
  • езична кост
  • езичен нерв

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.