Dumite-BG – онлайн речник за българския език

езичество

[ɛˈziçɛstvo]

езичество значение:

Какво е езичество? Общо название на политеистичните религии (многобожие), изповядвани преди приемането на монотеистични религии като християнството и исляма.

1. (религия) Общо название на политеистичните религии (многобожие), изповядвани преди приемането на монотеистични религии като християнството и исляма.
Ударение
езѝчество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-зи-чест-во
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езичество

(религия)
  • През Средновековието църквата водила продължителна борба с остатъците от езичеството.
  • Славянското езичество се характеризира с почит към природните сили и предците.

Антоними на езичество

Как се пише езичество

Грешни изписвания: езичесво, йезичество, езйчество, езичеству
Думата започва с 'е' (не с 'й') и съдържа суфикса -ество за абстрактни съществителни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзычьство
Произлиза от старобългарската дума 'ѩзыкъ' (народ, племе), която е калка на гръцкото 'ethnikos' (езически, народен). Първоначално е означавало вярата на народите, които не са приели християнството или юдаизма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • древно езичество
  • славянско езичество
  • връщане към езичеството

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.