езичник
[ɛˈzitʃnik]
езичник значение:
Какво е езичник? Човек, който изповядва политеистична религия (многобожие); идолопоклонник (от гледна точка на християнството, юдаизма или исляма).
1. (религия/история) Човек, който изповядва политеистична религия (многобожие); идолопоклонник (от гледна точка на християнството, юдаизма или исляма).
2. (преносно/разговорно) Безбожник; човек, който не зачита никакви религиозни норми.
- Ударение
- езѝчник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зич-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- езичници
Примери за използване на езичник
(религия/история)
- Ранните християни често са били преследвани от римските езичници.
- Свети Павел е наричан 'апостол на езичниците'.
(преносно/разговорно)
- Живее като пълен езичник, без страх от Бога.
Синоними на езичник
Антоними на езичник
Как се пише езичник
Грешни изписвания: изичник, езйчник, езичнйк
Думата се пише с е в началото, тъй като произлиза от корена език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзычьникъ
Калка (буквален превод) от гръцкото *ethnikos* (народен, езически), което идва от *ethnos* (народ). В старобългарския *ѩзыкъ* е означавало както 'език' (орган и реч), така и 'народ'. Следователно 'езичник' е 'човек от (другите) народи', които не изповядват истинската вяра.
Употреба
Чести словосъчетания:
- покръстване на езичниците
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
