Dumite-BG – онлайн речник за българския език

екзаминатор

[ekzamiˈnator]

екзаминатор значение:

Какво е екзаминатор? Лице, което провежда изпит; изпитващ. (Думата е с оттенък на книжовност или остаряла употреба).

1. (образование) Лице, което провежда изпит; изпитващ. (Думата е с оттенък на книжовност или остаряла употреба).
Ударение
екзамина̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ек-за-ми-на-тор
Род
мъжки
Мн. число
екзаминатори
Спрежение
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екзаминатор

(образование)
  • Строгият екзаминатор зададе още един въпрос на студента.
  • В комисията бяха включени трима външни екзаминатори.

Синоними на екзаминатор

Антоними на екзаминатор

Как се пише екзаминатор

Грешни изписвания: екземинатор, екзаменатор, екзъминатор, екзамйнатор, екзаминътор, екзаминатур
Пише се с а в третата сричка (екз-а-ми-на-тор).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:examinator
От латински 'examinator' (изследовател, изпитващ), от глагола 'examinare' (претеглям, изследвам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.