Dumite-BG – онлайн речник за българския език

екскурзиант

[ɛkskorziˈant]

екскурзиант значение:

Какво е екскурзиант? Участник в колективно пътуване с опознавателна или увеселителна цел; човек, отишъл на екскурзия.

1. (туризъм) Участник в колективно пътуване с опознавателна или увеселителна цел; човек, отишъл на екскурзия.
Ударение
екскурзиа́нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
екс-кур-зи-ант
Род
мъжки
Мн. число
екскурзианти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екскурзиант

(туризъм)
  • Група екскурзианти разглеждаха музея.
  • Автобусът беше пълен с весели екскурзианти.

Синоними на екскурзиант

Как се пише екскурзиант

Грешни изписвания: икскурзиант, екскурзиянт, екскорзиант, екскурзйант, екскурзиънт
Думата се пише с иа (екскурзиант), а не с -я-, тъй като следва правилото за променливото 'я' (след гласната 'и' не се пише 'я', освен в малко изключения, които не важат тук).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:excursio
От латински excursio (излизане, набег), през немски Exkuriant или френски. Наставката -ант означава лице, извършващо действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • група екскурзианти
  • български екскурзианти

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.