екстрадиране
[ɛkstrɐˈdirɐnɛ]
екстрадиране значение:
Какво е екстрадиране? Официален правен акт, при който една държава предава на друга държава лице, обвинено или осъдено за извършване на престъпление, за да бъде съдено или да изтърпи наказанието си там.
1. (право) Официален правен акт, при който една държава предава на друга държава лице, обвинено или осъдено за извършване на престъпление, за да бъде съдено или да изтърпи наказанието си там.
- Ударение
- екстрадѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-стра-ди-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- екстрадирания
Примери за използване на екстрадиране
(право)
- Съдът одобри екстрадирането на заподозрения в Германия.
- Процедурата по екстрадиране може да отнеме няколко месеца поради обжалвания.
Синоними на екстрадиране
Антоними на екстрадиране
Как се пише екстрадиране
Грешни изписвания: екстрадация, екстрадирање, екстръдиране, екстрадйране, екстрадиръне
Това е отглаголно съществително на -не, образувано от глагола екстрадирам.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ex + traditio
От латинското 'ex' (от, вън) и 'traditio' (предаване). В българския навлиза чрез френското 'extradition' като отглаголно съществително от 'екстрадирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искане за екстрадиране
- отказ за екстрадиране
- договор за екстрадиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
