екстраполация
[ɛkstrɐpoˈɫat͡sijɐ]
екстраполация значение:
Какво е екстраполация? Метод за намиране на стойности на функция извън интервала, в който тя е известна, базирайки се на тенденцията вътре в интервала.
1. (математика) Метод за намиране на стойности на функция извън интервала, в който тя е известна, базирайки се на тенденцията вътре в интервала.
2. (логика) Разпростиране на изводи, направени за една част от явленията, върху друга част или върху цялото множество явления.
- Ударение
- екстрапола̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-стра-по-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- екстраполации
Примери за използване на екстраполация
(математика)
- Чрез екстраполация на данните от последните десет години, учените прогнозираха ръста на населението.
(логика)
- Политическата му грешка бе неуместната екстраполация на личния опит върху цялото общество.
Антоними на екстраполация
Как се пише екстраполация
Грешни изписвания: екстрополация, есктраполация, екстръполация, екстрапулация, екстраполъция, екстраполацйя
Думата се пише с „а“ в първата сричка на корена (*полация*), следвайки латинския оригинал *polire*.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:extra + polire
Терминът е създаден по аналогия с „интерполация“. От латински *extra* (извън) и глагола *polire* (изглаждам, доработвам), със значение „прилагане на метод извън известната област“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- линейна екстраполация
- метод на екстраполация
- екстраполация на данни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
