Dumite-BG – онлайн речник за българския език

елеватор

[ɛlɛˈvator]

елеватор значение:

Какво е елеватор? Машина или съоръжение с кофи или ленти за непрекъснато вертикално или наклонено издигане на насипни товари (зърно, пясък и др.).

1. (техника) Машина или съоръжение с кофи или ленти за непрекъснато вертикално или наклонено издигане на насипни товари (зърно, пясък и др.).
2. (селско стопанство) Специализирана сграда (зърнохранилище), оборудвана с такива подемни съоръжения.
3. (медицина/стоматология) Хирургически инструмент, използван за повдигане на тъкани или вадене на зъбни корени (лост).
Ударение
елев'атор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ле-ва-тор
Род
мъжки
Мн. число
елеватори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на елеватор

(техника)
  • Зърното беше натоварено в силоза посредством мощен елеватор.
(селско стопанство)
  • Жътвата приключи и камионите потеглиха към елеватора.
(медицина/стоматология)
  • Хирургът използва елеватор, за да отдели костта.

Как се пише елеватор

Грешни изписвания: еливалор, еливатор, елевътор, елеватур
Думата се изписва с две е-та: елеватор. Проверката може да се направи чрез съпоставка с чуждия първоизточник (elevator).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:elevator
От латинския глагол 'elevare' (повдигам), вероятно навлязло в българския през немски (Elevator) или руски (элеватор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зърнен елеватор
  • кофов елеватор
  • зъбен елеватор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.