елегия
[eˈlɛgijɐ]
елегия значение:
Какво е елегия? Лирическо поетично произведение, проникнато от чувство на тъга, скръб или меланхоличен размисъл.
1. (Литературознание) Лирическо поетично произведение, проникнато от чувство на тъга, скръб или меланхоличен размисъл.
2. (Музика) Инструментално или вокално музикално произведение с тъжен, замислен и печален характер.
3. (Преносно) Тъга, меланхолия, печално настроение.
- Ударение
- елѐгия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ле-ги-я
- Род
- женски
- Мн. число
- елегии
Примери за използване на елегия
(Литературознание)
- Дебелянов е майстор на българската елегия.
- Поетът написа прочувствена елегия за изгубената младост.
(Музика)
- Цигуларят изпълни елегия от Рахманинов с изключителна емоция.
(Преносно)
- В погледа ѝ се чете някаква тиха елегия.
Как се пише елегия
Грешни изписвания: илигия, елегя, елегйя
Думата се пише с е в първата и втората сричка. В множествено число завършва на -ии (елегии).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐλεγεία (elegeia)
Заета през латински или западноевропейски езици. Произлиза от древногръцката дума 'elegeia', означаваща 'жалобна песен', свързана с 'elegos' (траурна песен под съпровод на флейта).
Употреба
Чести словосъчетания:
- любовна елегия
- тиха елегия
- есенна елегия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
