Dumite-BG – онлайн речник за българския език

електрон

[ɛlɛkˈtrɔn]

електрон значение:

Какво е електрон? Стабилна елементарна частица с отрицателен електрически заряд, която е съставна част на атома и обикаля около атомното ядро.

1. (физика) Стабилна елементарна частица с отрицателен електрически заряд, която е съставна част на атома и обикаля около атомното ядро.
2. (преносно) Сплав на магнезиева основа (рядка употреба, историческо значение за едноименната сплав).
Ударение
електро̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-лек-трон
Род
мъжки
Мн. число
електрони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на електрон

(физика)
  • Електронът има маса, приблизително 1836 пъти по-малка от тази на протона.
  • Свободните електрони в проводника създават електрически ток.
(преносно)
  • Детайлът беше изработен от лек електрон.

Антоними на електрон

Как се пише електрон

Грешни изписвания: еликтрон, електрун
Думата се пише с две букви е. Втората гласна не се редуцира силно и се изписва като е, следвайки етимологията.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἤλεκτρον (ēlektron)
От старогръцката дума за 'кехлибар', тъй като електрическите свойства са били първоначално наблюдавани при триене на кехлибар. Терминът е въведен във физиката от Джордж Стоуни през 1891 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свободен електрон
  • валентен електрон
  • електронен микроскоп
Фразеологизми:
  • свободен електрон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.