Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еманацийка

[ɛmɐnɐˈt͡sijkɐ]

еманацийка значение:

Какво е еманацийка? Умалителна форма на еманация; слабо, незначително или едва забележимо излъчване/проявление на нещо.

1. (пряко) Умалителна форма на еманация; слабо, незначително или едва забележимо излъчване/проявление на нещо.
2. (преносно) Използва се иронично за описване на претенциозна, но същностно празна проява на някакво качество.
Ударение
еманаци́йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ма-на-ций-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
еманацийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еманацийка

(пряко)
  • В стаята се усещаше някаква еманацийка на напрежение.
(преносно)
  • Това неговото не е талант, а някаква жалка еманацийка на амбиция.

Синоними на еманацийка

Как се пише еманацийка

Грешни изписвания: еманациика, еманацйка, емънацийка, еманъцийка, еманацййка
Когато съществително име завършва на -ия, умалителната му форма се образува с наставката -ка, като гласната и преминава в й (кратко), ако е следвана от съгласна (еманация -> еманацийка).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:emanatio
Произлиза от съществителното 'еманация' (лат. emanatio – изтичане, излъчване) чрез прибавяне на българската умалителна наставка '-ка'. Думата следва морфологичния модел за съществителни, завършващи на '-ия'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.