еминентен
[ɛmiˈnɛntɛn]
еминентен значение:
Какво е еминентен? Който изпъква с качествата си; бележит, виден, изтъкнат (често за учени, творци или общественици).
1. (книжовно) Който изпъква с качествата си; бележит, виден, изтъкнат (често за учени, творци или общественици).
- Ударение
- еминѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-ми-нен-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еминентни
Примери за използване на еминентен
(книжовно)
- На конференцията присъстваха еминентни представители на медицинската общност.
- Той е еминентен учен със световно признание.
Антоними на еминентен
Как се пише еминентен
Грешни изписвания: иминентен, емйнентен
Думата се пише с 'е' в началото и 'и' във втората сричка, следвайки латинския оригинал eminens.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:eminens
От латинското *eminens* (gen. *eminentis*) – изпъкващ, стърчащ, превъзхождащ, от глагола *eminere* (изпъквам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- еминентен учен
- еминентен специалист
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
