Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еничарин

[ɛniˈt͡ʃarin]

еничарин значение:

Какво е еничарин? Войник от привилегированата пехота в Османската империя, създадена първоначално от християнски момчета, насилствено взети и ислямизирани (кръвен данък).

1. (история) Войник от привилегированата пехота в Османската империя, създадена първоначално от християнски момчета, насилствено взети и ислямизирани (кръвен данък).
2. (преносно) Жесток насилник, който действа срещу собствения си народ; родоотстъпник и предател.
Ударение
енича'рин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ни-ча-рин
Род
мъжки
Мн. число
еничари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еничарин

(история)
  • Корпусът на еничарите играе ключова роля в османските завоевания.
  • Бунтовете на еничарите често сваляли султани от престола.
(преносно)
  • Държеше се като еничарин спрямо бившите си съратници.
  • Политически еничарин, готов на всичко за власт.

Синоними на еничарин

Антоними на еничарин

Как се пише еничарин

Грешни изписвания: еничерин, яничарин, енйчарин, еничърин, еничарйн
Пише се с е в първата сричка и а в третата (въпреки оригиналното турско 'e' в çeri, на български се утвърждава формата с 'а' - чар).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:yeniçeri
От турски 'yeni' (нов) + 'çeri' (войска). Първоначално означава 'нова войска' – елитният пехотен корпус в Османската империя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еничарски корпус
  • кръвен данък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.