еон
[eˈɔn]
еон значение:
Какво е еон? Най-голямата геохроноложка единица в историята на Земята, която се дели на ери. Включва период от стотици милиони или милиарди години.
1. (геология) Най-голямата геохроноложка единица в историята на Земята, която се дели на ери. Включва период от стотици милиони или милиарди години.
2. (философия) В гностицизма и неоплатонизма – духовна същност, еманация на божеството, която посредничи между Бог и света.
3. (преносно) Безкрайно дълъг период от време; вечност.
- Ударение
- ео̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-он
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еони
Примери за използване на еон
(геология)
- Фанерозойският еон обхваща времето на появата на видимия живот.
- Земната история се дели на четири основни еона.
(философия)
- В учението на Валентин плеромата е съвкупност от всички еони.
- Гностическите еони са персонифицирани аспекти на божествената сила.
(преносно)
- Изминаха цели еони, откакто се видяхме за последен път.
Как се пише еон
Грешни изписвания: йон
Думата започва с гласна е, а не с 'й', въпреки че при произнасяне може да се чуе омекотяване. Различна е от 'йон' (частица).
Етимология
Произход:Древногръцки
Оригинална дума:αἰών (aiōn)
От гръцката дума 'aion', означаваща 'епоха', 'век', 'жизнен срок' или 'вечност'. В геологията е въведена като термин за най-голямото подразделение на времето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Архайски еон
- Протерозойски еон
- Фанерозойски еон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
