епентеза
[epɛnˈtɛzɐ]
епентеза значение:
Какво е епентеза? Фонетично явление, при което в думата се вмъква допълнителен звук (гласна или съгласна), който не съществува в етимологичния ѝ корен, обикновено за улеснение на изговора.
1. (езикознание) Фонетично явление, при което в думата се вмъква допълнителен звук (гласна или съгласна), който не съществува в етимологичния ѝ корен, обикновено за улеснение на изговора.
- Ударение
- епентѐза
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пен-те-за
- Род
- женски
- Мн. число
- епентези
Примери за използване на епентеза
(езикознание)
- В диалектната форма 'ндрав' вместо 'нрав' се наблюдава епентеза на звука 'д'.
- Епентезата е често срещана при заемане на думи от чужди езици.
Синоними на епентеза
Антоними на епентеза
Как се пише епентеза
Специализиран термин, пише се както се изговаря, съобразно транслитерацията от гръцки.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epenthesis
От гръцки 'epi' (допълнително) + 'en' (в) + 'thesis' (поставяне). Означава 'вмъкване'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
