Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епиграф

[epiˈɡraf]

епиграф значение:

Какво е епиграф? Кратък цитат, пословица или афоризъм, поставен в началото на литературно произведение или глава от него, за да насочи към основната идея.

1. (литература) Кратък цитат, пословица или афоризъм, поставен в началото на литературно произведение или глава от него, за да насочи към основната идея.
2. (археология / история) Древен надпис върху твърд материал (камък, метал, глина).
Ударение
епигра̀ф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-граф
Род
мъжки
Мн. число
епиграфи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епиграф

(литература)
  • Романът започва с епиграф от Библията.
  • Авторът е избрал за епиграф строфа от Ботев.
(археология / история)
  • Откритият епиграф дава сведения за управлението на император Траян.

Синоними на епиграф

Как се пише епиграф

Грешни изписвания: епиграв, епйграф, епигръф

Думата завършва на ф. Проверка чрез формата за множествено число: епиграфи.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπιγραφή
От старогръцки ἐπιγραφή (epigraphē) – надпис. epi (върху) + graphō (пиша).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.