епиграфика
[ɛpiˈgrafikɐ]
епиграфика значение:
Какво е епиграфика? Спомагателна историческа и филологическа дисциплина, която изучава древни и средновековни надписи върху твърди материали (камък, метал, керамика и др.) с цел разчитане и историческа интерпретация.
1. (наука/история) Спомагателна историческа и филологическа дисциплина, която изучава древни и средновековни надписи върху твърди материали (камък, метал, керамика и др.) с цел разчитане и историческа интерпретация.
- Ударение
- епигра'фика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-гра-фи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на епиграфика
(наука/история)
- Студентите по археология имат задължителен курс по гръцка и латинска епиграфика.
- Благодарение на епиграфиката знаем много за административното устройство на Римската империя.
Как се пише епиграфика
Грешни изписвания: епиграфия, епйграфика, епигръфика, епигравика, епиграфйка
Думата се пише с ф (от гръцкото phi). Ударението пада на третата сричка от края.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epigraphē
От гръцки *epi* (върху) + *graphō* (пиша) -> *epigraphikē* (наука за надписите). Заета чрез западноевропейските езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- антична епиграфика
- латинска епиграфика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
