епик
[ˈɛpik]
епик значение:
Какво е епик? Писател, поет или разказвач, който създава епически произведения; автор на епос.
1. (литература) Писател, поет или разказвач, който създава епически произведения; автор на епос.
- Ударение
- ѐпик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епици
Примери за използване на епик
(литература)
- Омир е най-известният древногръцки епик.
- Вазов се изявява едновременно като лирик и епик.
Синоними на епик
Антоними на епик
Как се пише епик
Грешни изписвания: епйк
Думата се пише с 'и'. Множественото число се образува със замяна на 'к' с 'ц' (епици).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπικός (epikos)
Заета през западноевропейски езици от старогръцката 'epikos', произлизаща от 'epos' (слово, разказ, песен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен епик
- талантлив епик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
