епикант
[ɛpiˈkant]
епикант значение:
Какво е епикант? Вертикална кожна гънка на горния клепач, която покрива вътрешния ъгъл на окото; характерна черта за монголоидната раса, но се среща и при други популации (напр. бушмени) и при някои генетични състояния.
1. (анатомия/антропология) Вертикална кожна гънка на горния клепач, която покрива вътрешния ъгъл на окото; характерна черта за монголоидната раса, но се среща и при други популации (напр. бушмени) и при някои генетични състояния.
- Ударение
- епика̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-кант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епиканти
Примери за използване на епикант
(анатомия/антропология)
- Наличието на епикант е основен отличителен белег на източноазиатските народи.
- При синдром на Даун често се наблюдава изразен епикант.
Синоними на епикант
Как се пише епикант
Грешни изписвания: епикантус, епйкант, епикънт
Може да се срещне и като 'епикантус' (латинизирана форма), но 'епикант' е утвърдената българска форма.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epi + kanthos
От гръцки 'epi' (над/върху) и 'kanthos' (очен ъгъл).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изразен епикант
- медиален епикант
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
