Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епилептичен

[ɛpilɛpˈtitʃɛn]

епилептичен значение:

Какво е епилептичен? Който се отнася до болестта епилепсия или е характерен за нея.

1. (Медицина) Който се отнася до болестта епилепсия или е характерен за нея.
2. (Медицина) Който страда от епилепсия (като субстантивирано прилагателно).
3. (Преносно) Който е крайно нервен, неконтролируем, конвулсивен.
Ударение
епилептѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-пи-леп-ти-чен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епилептичен

(Медицина)
  • Пациентът получи епилептичен припадък по време на прегледа.
  • Лечението на епилептичните състояния изисква специализирани медикаменти.
(Медицина)
  • Епилептичните болни се нуждаят от постоянно наблюдение.
(Преносно)
  • Тя се разсмя с някакъв странен, почти епилептичен смях.

Синоними на епилептичен

Антоними на епилептичен

Как се пише епилептичен

Грешни изписвания: епелептичен, епилептичан, епйлептичен, епилептйчен

Правописът следва изписването на корена 'епилеп-'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπιληπτικός (epilēptikós)
Заета чрез западноевропейските езици или руски. Произлиза от гръцкото 'epilēpsia' (припадък, сграбчване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • епилептичен припадък
  • епилептичен шок

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.