епитафия
[ɛpiˈtafijɐ]
епитафия значение:
Какво е епитафия? Надгробен надпис; текст, изсечен върху паметна плоча или надгробен камък в чест на починалия.
1. (литература/култура) Надгробен надпис; текст, изсечен върху паметна плоча или надгробен камък в чест на починалия.
2. (литература) Късо стихотворение, написано по повод смъртта на някого, често с похвелен или ироничен характер.
- Ударение
- епита'фия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-та-фи-я
- Род
- женски
- Мн. число
- епитафии
Примери за използване на епитафия
(литература/култура)
- Върху стария мрамор се четеше изтрита от времето епитафия.
- Поетът сам написа своята епитафия приживе.
(литература)
- Смирненски е майстор на сатиричната епитафия.
Синоними на епитафия
Как се пише епитафия
Грешни изписвания: епитафиа, епитафя, епйтафия, епитъфия, епитавия, епитафйя
Думата завършва на -ия. При образуване на множествено число окончанието се променя на -ии (епитафии).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπιτάφιος (epitaphios)
От старогръцки 'ἐπιτάφιος' (надгробен), съставено от 'ἐπί' (върху) и 'τάφος' (гроб). Думата навлиза в българския език чрез руски или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трогателна епитафия
- стихотворна епитафия
- изсичам епитафия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
