Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епител

[epiˈtɛl]

епител значение:

Какво е епител? Основен тип животинска тъкан, изградена от плътно долепени клетки, която покрива външната повърхност на тялото, тапицира вътрешните кухини и образува жлезите.

1. (биология/медицина) Основен тип животинска тъкан, изградена от плътно долепени клетки, която покрива външната повърхност на тялото, тапицира вътрешните кухини и образува жлезите.
Ударение
епитѐл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-тел
Род
мъжки
Мн. число
епители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епител

(биология/медицина)
  • Кожният епител предпазва организма от механични въздействия и навлизане на микроби.
  • Лигавицата на стомаха е покрита с еднослоен цилиндричен епител.

Синоними на епител

Как се пише епител

Грешни изписвания: епитял, ипител, епйтел
Думата се пише с е в първата и втората сричка. Ударението пада на последната сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπί + θηλή
Съставена от древногръцките *epi* (върху) и *thele* (зърно, гръдно зърно), първоначално използвано за описване на покривната тъкан на гръдното зърно, а по-късно терминът се разширява за всички покривни тъкани.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плосък епител
  • цилиндричен епител
  • жлезист епител
  • многослоен епител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.