епитропче
[eˈpitropt͡ʃe]
епитропче значение:
Какво е епитропче? Малък по възраст или ранг църковен настоятел; използва се и за дете, което помага в църковните дела като помощник на епитропа.
1. (църковно дело (умалително)) Малък по възраст или ранг църковен настоятел; използва се и за дете, което помага в църковните дела като помощник на епитропа.
2. (преносно) Иронично или снизходително название за човек, който се разпорежда с църковни или обществени средства, но е с незначителна власт.
- Ударение
- епѝтропче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-троп-че
- Род
- среден
- Мн. число
- епитропчета
Примери за използване на епитропче
(църковно дело (умалително))
- Малкото епитропче тичаше пъргаво между свещниците, за да събира догорелите свещи.
(преносно)
- Той се държеше като важно епитропче, въпреки че отговаряше само за ключа от склада.
Синоними на епитропче
Как се пише епитропче
Грешни изписвания: епитробче, ипитропче, епйтропче, епитрупче
Умалителните съществителни имена от мъжки род се образуват с наставката -че и преминават в среден род. Проверка за звучност: 'п' се запазва беззвучна пред 'ч'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπίτροπος (epítropos)
Умалителна форма на думата 'епитроп'. Основната дума произлиза от старогръцкото ἐπίτροπος (настойник, управител), съставена от ἐπι- (над) и τρόπος (начин, поведение, обръщане). В българския език е навлязла през църковната терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пъргаво епитропче
- младо епитропче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
