епицентър
[ɛpitsɛntɐr]
епицентър значение:
Какво е епицентър? Точката на земната повърхност, разположена вертикално над хипоцентъра (огнището) на земетресение или взрив.
1. (Геология/Сеизмология) Точката на земната повърхност, разположена вертикално над хипоцентъра (огнището) на земетресение или взрив.
2. (Преносно) Мястото, където дадено събитие, криза или дейност се проявяват най-силно.
- Ударение
- епицѐнтър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-цен-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епицентри
Примери за използване на епицентър
(Геология/Сеизмология)
- Епицентърът на труса беше на 10 километра североизточно от града.
- Разрушенията са най-силни в близост до епицентъра.
(Преносно)
- Страната се превърна в епицентър на политическата криза в региона.
- Болницата беше в епицентъра на епидемията.
Антоними на епицентър
Как се пише епицентър
Грешни изписвания: епицентар, епйцентър
Думата завършва на -ър в основната си форма (епицентър), като при членуване или множествено число гласната изпада (епицентъра, епицентри).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epi + kentron
От гръцки 'epi' (върху, над) и 'kentron' (център). Означава точката над центъра.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в епицентъра на събитията
- епицентър на земетресение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
