Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епопея

[ɛpoˈpɛjɐ]

епопея значение:

Какво е епопея? Голямо епическо произведение (поема или роман), което изобразява значими исторически събития и героични подвизи.

1. (литература) Голямо епическо произведение (поема или роман), което изобразява значими исторически събития и героични подвизи.
2. (преносно) Поредица от важни, героични събития в живота на народ или личност.
Ударение
епопѐя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-по-пе-я
Род
женски
Мн. число
епопеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епопея

(литература)
  • "Илиада" е най-известната древногръцка епопея.
  • Романът-епопея "Тютюн" описва живота в България през определен период.
(преносно)
  • Шипченската епопея остава завинаги в нашата история.
  • Животът му беше една непрестанна трудова епопея.

Синоними на епопея

Как се пише епопея

Грешни изписвания: епупея

Думата се пише с две е-та и едно о по средата: е-по-пе-я.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:epopoiia
От старогръцки *ἐпоποιΐа*, съставено от *epos* (слово, разказ) и *poieō* (правя, творя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Шипченска епопея
  • героична епопея
  • роман-епопея

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.