ера
[ˈɛrɐ]
ера значение:
Какво е ера? Система на летоброене, която започва от някакво важно историческо или легендарно събитие.
1. (хронология) Система на летоброене, която започва от някакво важно историческо или легендарно събитие.
2. (геология) Голям отрязък от време в геоложката история на Земята, който се дели на периоди.
3. (преносно) Продължителен период, характеризиращ се със значими събития, нови явления или видни личности.
- Ударение
- ѐра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- ери
Примери за използване на ера
(хронология)
- Християнската ера започва от рождението на Христос.
- Мюсюлманската ера се нарича хиджра.
(геология)
- Мезозойската ера е времето на динозаврите.
- Живеем в кайнозойската ера.
(преносно)
- Изобретяването на интернет постави началото на нова ера в комуникациите.
- Това беше цяла ера в българската музика.
Синоними на ера
Как се пише ера
Грешни изписвания: епоха (като грешка в значението)
Думата се изписва с 'е' в началото. Не се променя при членуване, освен добавянето на определителния член (ерата).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:aera
Заета от латинската дума 'aera' (изходно число, число за изчисления), която по-късно придобива значение на начален момент на летоброене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нова ера
- християнска ера
- геоложка ера
- златна ера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
