етер
[ˈɛtɛr]
етер значение:
Какво е етер? Органично химично съединение, в чиято молекула кислороден атом е свързан с два въглеводородни радикала; често се използва за упойка или разтворител.
1. (химия) Органично химично съединение, в чиято молекула кислороден атом е свързан с два въглеводородни радикала; често се използва за упойка или разтворител.
2. (физика (историческо)) Хипотетична всепроникваща среда, за която в миналото се е смятало, че запълва пространството и пренася светлината.
3. (медии/комуникации) Въздушното пространство като среда за разпространение на радио- и телевизионни вълни.
- Ударение
- ѐтер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-тер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- етери
Примери за използване на етер
(химия)
- Диетиловият етер се използваше в миналото за анестезия.
- Лаборантът разля малко етер и помещението се изпълни с остра миризма.
(физика (историческо))
- Теорията на относителността отхвърля съществуването на световния етер.
(медии/комуникации)
- Предаването вече е в ефира (етера).
- Журналистът беше уволнен заради реплика в етера.
Синоними на етер
Как се пише етер
Грешни изписвания: етар
Думата се пише с две 'е'. Формата 'ефир' (русизъм от гръцки с витаизъм) е дублетна в значението за радиоразпръскване.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:αἰθήρ (aithēr)
През латински 'aether' от старогръцки 'αἰθήρ' (горен слой въздух, небе).
Употреба
Чести словосъчетания:
- медицински етер
- световен етер
- в етера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
