етика
[ˈɛtikɐ]
етика значение:
Какво е етика? Философска наука, която изследва същността, законите и принципите на морала и нравствеността.
1. (философия) Философска наука, която изследва същността, законите и принципите на морала и нравствеността.
2. (общо) Система от норми за поведение и морални задължения, приети в дадено общество или професионална група.
- Ударение
- е'тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на етика
(философия)
- Аристотеловата етика разглежда добродетелите като средина между две крайности.
- Той преподава етика в университета.
(общо)
- Лекарската етика изисква запазване на тайната на пациента.
- Бизнес етиката не позволява нелоялна конкуренция.
Синоними на етика
Антоними на етика
Как се пише етика
Грешни изписвания: етикъ, етйка
Думата се пише с е в началото и завършва на -а (женски род).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἠθικόν (ethikon)
От старогръцката дума 'ἦθος' (етос) – нрав, обичай, характер. Терминът е въведен от Аристотел за обозначаване на философското учение за морала и нравствеността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионална етика
- медицинска етика
- бизнес етика
- кодекс на етика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
