ехо
[ˈɛxo]
ехо значение:
Какво е ехо? Звук, който се отразява от твърда повърхност (скали, стени, гора) и се чува повторно от слушателя със закъснение.
1. (пряко) Звук, който се отразява от твърда повърхност (скали, стени, гора) и се чува повторно от слушателя със закъснение.
2. (преносно) Следа, остатък или спомен от минало събитие или явление.
3. (техника) Вълна, отразена от обект, използвана при радиолокация и сонарни системи за определяне на разстояние.
- Ударение
- ѐхо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-хо
- Род
- среден
- Мн. число
- е́ха
Примери за използване на ехо
(пряко)
- В планината се чуваше ясното ехо на гласовете ни.
- Залата беше празна и всяка стъпка отекваше с глухо ехо.
(преносно)
- Това решение е далечно ехо от старите тоталитарни практики.
- Романът е ехо на преживяното по време на войната.
(техника)
- Радарът засече ехо от приближаващия самолет.
Как се пише ехо
Грешни изписвания: еху
Думата се пише с о в края, тъй като е съществително от среден род.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἠχώ (echō)
Заета от старогръцки, където означава 'звук', 'шум'. В гръцката митология Ехо е име на нимфа, наказана да повтаря само последните думи на другите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- планинско ехо
- глухо ехо
- радарно ехо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
