Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еш

[ɛʃ]

еш значение:

Какво е еш? Човек, който си прилича с друг по характер, поведение или социално положение; лика-прилика.

1. (Разговорно) Човек, който си прилича с друг по характер, поведение или социално положение; лика-прилика.
2. (Остаряло) Един от чифт предмети (ръкавици, чорапи и др.).
Ударение
ѐш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
еш
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
ешове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еш

(Разговорно)
  • Те двамата са си намерили еша.
  • Няма еш на пиенето.
(Остаряло)
  • Загубих единия еш на чорапите си.

Как се пише еш

Думата се пише с е, а не с я.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:
Заемка от турската дума 'eş', означаваща 'другар', 'съпруг', 'чифт', 'равен'.

Употреба

Фразеологизми:
  • намерил си еша
  • еш-беш

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.