жевеъ

живѐеш, мин. св. живя̀х, мин. прич. живя̀л, несв.

1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял.
3. С какво/от какво. Прехранвам се, препитавам се. Живея с една заплата.
4. Прекарвам съществуването си; обитавам. Живея на село. Живея в къща. Живея на хотел. Живея в центъра на града.
5. С кого. Съществувам съвместно. Живея с родителите си.
6. С кого. Намирам се в полови или семейни отношения. Живях с него 2 години.
7. Намирам се в някакъв вид добри или лоши отношения; разбираме се, погаждаме се. Добре живеем със съседите си. Със снаха си не живеят добре.
8. За растения — виреят, за животни — могат да съществуват. Това дърво не може да живее на север. Това животно живее при топъл климат.
9. Целият съм обладан от чувство, мисъл, спомени и под. Живея с мечти, със спомени.

живея си. 1. — Прекарвам времето си с удоволствие, за себе си.
#2 Само мн. Намираме се в определени отношения и се разбираме добре; погаждаме се.
* Живея на чужд гръб. — Поддържам се с чужди средства.