Dumite-BG – онлайн речник за българския език

жиница

[ʒiˈnit͡sɐ]

жиница значение:

Какво е жиница? Род многогодишни тревисти растения (Poa) от семейство Житни, използвани често за паша и сено; ливадина.

1. (ботаника) Род многогодишни тревисти растения (Poa) от семейство Житни, използвани често за паша и сено; ливадина.
2. (диалектно) Болестно състояние, свързано с възпаление или разтягане на сухожилията (от 'жила').
Ударение
жинѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жи-ни-ца
Род
женски
Мн. число
жиници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жиница

(ботаника)
  • В планинските ливади изобилства сочна жиница.
  • Овцете пасяха с охота младата жиница край реката.
(диалектно)
  • Баба му правеше компрес, защото го беше налегнала жиницата.

Синоними на жиница

Как се пише жиница

Грешни изписвания: женица, жйница, жинйца
Пише се с и в корена (от жила, жилав). Думата 'женица' съществува, но е умалително от 'жена'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:жилав / жила
Свързва се с корена 'жил-' (жилав, жила), поради здравината на стъблата или кореновата система на растението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ливадна жиница
  • блатна жиница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.