Dumite-BG – онлайн речник за българския език

журча

[ʒurˈt͡ʃa]

журча значение:

Какво е журча? Издавам монотонен, тих, бълбукащ звук (за водна струя, поток, чучур).

1. (звук) Издавам монотонен, тих, бълбукащ звук (за водна струя, поток, чучур).
Ударение
журча̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
жур-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на журча

(звук)
  • Поточето весело журчеше през камъните.
  • В градината тихо журчеше фонтан.

Синоними на журча

Антоними на журча

Как се пише журча

Грешни изписвания: журчя, жорча
След 'ж', 'ч', 'ш' се пише 'а', а не 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:журча
Звукоподражателен глагол (ономатопея), имитиращ звука на течаща вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потокът журчи
  • водата журчи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.